В края на миналата година Европейската комисия излезна с нова концепция, фокусирана върху постигането на цялостна модернизация и либерализация на енергийните пазари. В основата на тази инициатива се предвижда за предстоящ период от пет години да отпадне напълно регулацията от страна на държавата по отношение на цените на електроенергията. Целите на предлагания пакет от мерки са фокусирани върху приоритизирането на енергийната ефективност, постигането на глобално лидерство в областта на енергията от възобновяеми източници, както и създаването на нови работни места и осигуряването на справедливи сделки на потребителите. Наред с това се предвижда предлаганите законодателни мерки да допринесат още за проектирането на пазара на електроенергия, сигурността на доставките и правилата за управление на Енергийния съюз.

Една от иновативните идеи, залегнали в обсъжданията, проведени от Европейската комисия, е свързана с разширяване на възможностите за участие на гражданското общество в енергийната система, наред с изграждане на мерки, насочени към защита на най-уязвимите потребители. Предвижда се новото европейско законодателство в тази насока да задължи властите да гарантират равни права на всеки производител на енергия на пазара, а гражданите да могат невъзпрепятствано да променят договорите си, да сменят доставчика на електроенергия и дори сами да произвеждат такава.

Проучванията на Европейската комисия в светлината на възприетата инициатива отчитат и положително влияние върху инвестициите в сектора на чистите енергийни технологии, чиято стойност през 2015 г. достига 300 милиарда евро. В този контекст е обосновано очакването мобилизирането на значително количество публични и частни инвестиции да доведе до значителен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) и да създаде голям брой нови работни места.

Освен финансовото изражение на обсъжданите мерки така нареченият пакет „чиста енергия“, според Европейската комисия се очаква да допринесе за плавния преход на ЕС от въглеродната енергетика към изцяло нова, екологично чиста енергетика. Това ще предостави възможност за осъществяване на основната задача на Европейския съюз възобновяемите източници на енергия към 2030 г. да достигнат до нивото от 30% от енергопотреблението на европейската общност. В допълнение пакетът от документи включва също законодателни действия за саниране на сградите в Европа. Към днешна дата съгласно данните, предоставени от Европейската комисия, при обновяване на около 1 % от сградите годишно ще отнеме близо едно столетие, за да се подобри сградния фонд така, че да се постигнат почти нулеви енергийни нива. Инвестирането в сграден фонд за чиста енергия от своя страна ще насърчава прехода към цялостно нисковъглеродна икономика.

Очертани в този вид заложените мерки кореспондират с приетото от Европейския съвет решение за рамковата политика в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г., с което бе поставена амбициозната цел за вътрешно намаляване в Европейския съюз на емисиите на парникови газове с минимум 40 %. В тази връзка от съществено значение е сключването на Парижкото споразумение относно изменението на климата от 12 Декември 2015 г., чиято основна цел е ограничаването на глобалното затопляне с период на действие след 2020 г. Основните цели на сключеното споразумение се фокусират върху реализирани договорки между правителствата за поддържане покачването на глобалната средна температура под 2 °C и цялостно ограничаване на вредните емисии. В тази връзка Европейската комисия е представила и предложение за реформиране на Схемата за търговия с емисии, създадена през 2005 г., а през лятото на 2016 г. е изготвила и проект за ускоряване на прехода към нисковъглеродност във всички ключови сектори на европейската икономика.

В обобщение новият пакет, предложен от Европейската комисия на обсъжданията в края на 2016 г., ще осигури възможност на страните членки от значителен брой (по различни прогнози около 400 хил.) нови работни места, чувствително намаляване на вноса на газ (с приблизително 12%), както и съществени икономии от над 70 млрд. евро, които в момента биват разходвани за закупуване на въглеродни горива.

Предстои законодателните предложения за Енергийния съюз, ще бъдат приоритетно представени от Европейската комисия през 2015 г. и 2016 г. за обсъждане от Европейския парламент и Съвета.

Идеите, които залягат в Четвъртия енергиен пакет на ЕС са продължение на усилията на Европейския съюз за изграждане на вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ, възприети в Третия енергиен пакет, по който активно в Европейския парламент работи като докладчик и българският евродепутат Атанас Папаризов в частта за Регламент (ЕО) № 1775/2005 относно условия за достъп до газопреносни мрежи.

Автор: Никол Атанасова

Статията е публикувана в сп. Ютилитис, бр. 5 от Юни 2017 г.