Съгласно чл. 123, ал. 4 от Закона за енергетиката електроразпределителните предприятия са задължени да преустановяват преноса на електрическа енергия към крайните клиенти по искане на доставчик от последна инстанция, краен снабдител или търговец на електрическа енергия, когато клиентите не изпълняват задълженията си по договора за продажба на електрическа енергия, както и когато не изпълняват задължението си за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.

Посочената разпоредба от Закона за енергетиката не поставя като изискване търговецът, който инициира искането за преустановяване на захранването, да е настоящ доставчик на крайния клиент. Нещо повече, чл. 102, ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия изрично предвижда възможността преустановяване на захранването да се извърши и по искане на предходен доставчик, когато крайният клиент има неизплатени задължения по вече прекратения договор за доставка на електрическа енергия.

Независимо от горното, обаче, част от електроразпределителните предприятия имат установена практика да отказват спиране на снабдяването с електрическа енергия, когато искането е направено именно от предходен доставчик на неизряден клиент.

По повод такъв отказ през април тази година беше сезиран един от гражданските съдилища с искане отказалото спиране електроразпределително предприятие да бъде осъдено да изпълни задължението си по чл. 123, ал. 4 от Закона за енергетиката. Съдът отказа да образува производство и да разгледа спора поради обстоятелството, че за неизпълнението на задължението по чл. 123, ал. 4 от Закона за енергетиката не е предвидена защита по исков ред пред гражданските съдилища. В мотивите си съдът сочи, че между търговеца, подал искането за спиране и електроразпределителното предприятие не съществува облигационно правоотношение, неизпълнението на което да обосновава имуществен интерес за търговеца от реалното му изпълнение. Освен това, съдът счита, че в случая се касае за установено в обществен интерес законово задължение и контролът за спазването му се осъществява по административен ред пред Комисията по енергийно и водно регулиране по реда на чл. 201 и сл. от Закона за енергетиката.

Отказът на съда не е окончателен. Очаква се произнасяне на горната инстанция, която следва да вземе становище по двата ключови въпроса от значение за изясняване на обстоятелството дали гражданският съд е компетентен да разглежда спорове във връзка с неизпълнение на задължението на електроразпределителните предприятия по чл. 123, ал. 4 от Закона за енергетиката. Първият ключов въпрос е дали наличието на административен контрол за задълженията по Закона за енергетиката изключва правото на гражданскоправна защита. От важно значение за изясняването му е какво ще бъде становището на съда относно обхватът на контрола, който осъществява Комисията за енергийно и водно регулиране по реда на чл. 201 и сл. от Закона за енергетиката.

Другият ключов въпрос, изясняването на който ще бъде от решаващо за становището на съда е дали заявлението на търговеца до електроразпределителното предприятие за спиране на захранването и заплащането на определената от него такса за извършване на услугата може да се разгледа като договор за услуга, което поражда облигационно правоотношение между страните и съответно интерес за търговеца от реално изпълнение на задължението.

Действително, Комисията за енергийно и водно регулиране осъществява контрол за изпълнение на задълженията на задължените по Закона за енергетиката субекти, но този контрол се отнася единствено за действията им по издадените им лицензии за дейности по Закона за енергетиката. Не би следвало наличието на такъв административен контрол да изключва правото на гражданскоправна защита, когато се касае за изпълнение на определените в Закона за енергетиката действия (каквото е задължението за извършване на действието изключване на захранването), които не изискват регулаторна административна преценка.

Очакваното решение на горната инстанция е от съществено значение доколкото спирането на снабдяването с електрическа енергия е една от работещите мерки за стимулиране на недобросъвестните клиенти.

Автор: адв. Цветинка Иванова

Статията е публикувана в сп. Ютилитис, бр. 6 от Юли 2017 г.