С приетата на 4-ти октомври 2016 г. Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници се въведоха дългоочакваните от енергоемката индустрия механизми за компенсиране на потребителите на такива предприятия и дългосрочно намаляване на разходите им за електроенергия. Крайната цел на целия механизъм в началния период на прилагане на Наредбата е връщане на част от заплатените суми за задължения към обществото от тези категории крайни клиенти.

За да се възползват от помощта, установена в Наредбата, крайните клиенти трябва да подадат заявления по реда на § 1 и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за издаване на заповед за предоставяне на помощ за ценовия период от 1-ви август 2015 до 30-ти юни 2016 и за периода от 1-ви юли 2016 г. до 30-ти юни 2017 г.

Измежду документите, които заявителите подават към Министъра на енергетиката са справки, удостоверяващи закупените количества електроенергия, платените суми за компонентата и справка за платените от търговеца суми за компонентата, подлежаща на възстановяване. В нито един етап от процедурата обаче не се изисква удостоверение за липса на задължения към доставчика на електрическа енергия на лицето, което кандидатства за помощта. Този пропуск в Наредбата създава условия за злоупотреби от страна на предприятия, които имат право на възстановяване на разходите за компонентата за ВЕИ, но не са изпълнили задълженията си за заплащане на цената по договорите с доставчиците на електроенергия.

Заплащането на цената за задължения към обществото от търговците на електроенергия е условие, което трябва да е налице, за да могат да участват ефективно на пазара на електрическа енергия. Незаплащането на цената за задължения към обществото е основание за отстраняване на съответния търговци участник от пазара на основание Правилата за търговия с електрическа енергия. От друга страна, тази цена се дължи от търговците на електроенергия, независимо дали крайният клиент е заплатил дължимата сума на търговеца по двустранния им договор.

В горния контекст, към момента на влизане в сила на Наредбата, а и към момента на издаване на накои заповеди за възстановяване на разходите на крайни клиенти, някои от тях подадоха заявление за ползване на помощта по реда на Наредбата, без да са заплатили ефективно нито цената за задължения към обществото, нито цената за електрическата енергия, която са потребили. Тъй като обаче търговецът на електрическа енергия е внесъл дължимата сума за задължения към обществото към обществения доставчик, тези недобросъвестни крайни клиенти започват да се ползват от помощтаа по Наредбата и общественият доставчик им възстановява съответния размер на предоставената помощ.

Негативните ефекти в гореописания случай са следните:

• На крайния клиент се възстановяват суми, които последният изобщо не е заплащал и които са обществен ресурс, който НЕК управлява;
• Търговецът на електрическа енергия ефективно е заплатил сумите на НЕК, но не ги е получил от крайния клиент;

Горната хипотеза е налице в класическия случай на снабдяване на краен клиент от търговец по двустранен договор, но е още по усложнена в случаите на снабдяване на краен клиент чрез мрежата на друг краен клиент, който не заплаща дължимите на търговеца суми за електрическа енергия. Такива ситуации са изключително често срещани поради исторически завареното състояние на електроенергийната система и създават допълнителни затруднения при уреждане на отношенията между страните и административният контрол върху пазарните участници, най-вече поради обстоятелството, че клиентите, които са присъединени след точката на присъединяване на клиента, който притежава мрежата практически не се снабдяват като отделни обекти на потребители. В този смисъл заплащането на електроенергията и цената за задължения към обществото зависи единствено от клиента, който е собственик на мрежата и при условията на договора продажба на електроенергия с търговеца.

В горната ситуация отново е налице хипотеза, при която сумите или не са ефективно внесени при търговеца поради неплащане на клиента, в чиято мрежа е присъединен консуматора или поради неплащане от самия краен консуматор. Налице обаче случаи, при които са издадени заповеди да предоставяне на помощ и на такива крайни клиенти, които нямат самостоятелен номер на търговски участник и нямат собствено измервателно устройство към мрежата, а са включени в енергийното потребление на друг краен клиент, който притежава електропреносна инфраструктура.

За да се ограничат гореописаните възможности за злоупотреба е необходимо да се въведат ясни изисквания за представяне на удостоверение за липса на задължения за електрическа енергия и балансиране от крайните клиенти, които кандидатстват за предоставяне на помощ по реда на Наредбата за съответните периоди на снабдяване. Тъй като част от помощта вече е предоставена на отделни консуматори, подходящо е при кандидатстването за следващите периоди след тези по § 1 и 2 на Наредбата, предприятията да представят удостоверения за липса за задължения към доставчиците на електрическа енергия, които са внасяли цената за задължения към обществото. Този механизъм ще осигури, че няма да е възстановена компонента за разход за ВЕИ енергия на предприятия, които реално не са внесли дължимите суми към доставчика си на електрическа енергия и че няма да се предоставя обществен ресурс на недобросъвестни предприятия.

Автор: адв. Николай Кискинов

Статията е публикувана в сп. Ютилитис, бр. 3 от Април 2017 г.