Нови регулации, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение

25 март 2020

Повече за Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и приложението му може да видите в предаването рубриката ни Checkbox по телевизия BloombergTV с участието на Управляващия съдружник на Адвокатско дружество „Владимиров Кискинов“ – Николай Кискинов: https://www.bloombergtv.bg/v-razvitie/2020-03-25/zakonat-za-izvanrednoto-polozhenie-ima-obratno-deystvie 

На 24.03.2020 г. в бр. 28 на Държавен вестник беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020, след повторното му приемане след наложеното от Президента на Република България вето върху част от текстовете. Със Закона се цели уреждането на редица въпроси, свързани с въвеждането на ограничителни режими, преустановяване на дейност, затруднена комуникация на гражданите с институциите и тяхното административно обслужване, достъп до съдилища и др. Наред с това, Законът изменя някои от действащите нормативни актове, удължава срокове и предвижда някои мерки за подпомагане на работодателите. Предвид вече развиващите се негативни последици за голяма част от бизнеса, Законът придава обратно действие на по-голямата част от своите разпоредби и същите влизат в сила от 13.03.2020 г., когато беше обявено извънредно положение в страната и имат действие до отмяната му.

Основните промени и текущи регулации могат да се обособят в няколко групи:

Последици при неизпълнение на договор по време на извънредното положение

Чл. 6 от Закона предвижда, че до отмяна на извънредното положение няма да се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици, като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Този текст беше изначално предложен с цел въвеждане на „кредитна ваканция“ по договорите за кредит и лизинг. В така приетия си вариант обаче, разпоредбата изглежда обхваща всички договори в гражданския и търговския оборот, докато трае извънредното положение. По този начин се ограничава възможността на кредиторите да оказват въздействие върху длъжниците по време на извънредното положение, тъй като с ограничаване на описаните в т. 1 механизми се премахват възможните правни стимули за длъжника да си заплати задължението в срок и кредиторите са поставени в положение да разчитат на добросъвестното изпълнение на своите контрагенти.

Разбира се, от датата на отмяна на извънредното положение, върху вземането на длъжника ще се начисляват, както лихви за забава, така и неустойки за забава, като едва тогава кредиторът ще може и да развали договора или да обяви вземането за предсрочно изискуемо, ако не са постъпили плащания. До тогава обаче в гражданския  и търговския оборот се създава несигурност относно изпълнението на договорите, още повече предвид ограничаването на възможностите за пристъпване към съдебни действия или принудително изпълнение.

Как Законът урежда сроковете, включително тези, които изтичат по време на извънредното положение и процесуалните срокове?

Друг важен момент в приетия закон е чл. 3, т. 2, който предвижда, че до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. Сроковете, определени в закон, които не спират да текат по смисъла на чл. 3 и които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, се удължават със срок от един месец от отмяна на извънредното положение. С оглед ефективното изпълнение на административните актове, чиито срок изтича по време на извънредното положение, техният срок също се отлага с един месец от датата на отмяна на извънредното положение.

Спират да текат също така процесуални срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на такива по наказателни дела. Спирането е със задна дата, т.е. от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение, от което изглежда, че при неспазване на процесуален срок, който е изтекъл между обявяването на извънредното положение и обнародването на Закона, не би трябвало да се приложат съответните последици от такова неспазване.

Изменения в регулацията на трудовоправните отношения в ситуацията на извънредно положение

Една от най-наболелите теми след обявяването на извънредно положение, предизвикваща и поредица от несигурности и въпроси относно уреждането на отношенията между работодател и служители, е намерила своята законова рамка в Закона и направените с него изменения в Кодекса на труда. Поради различната степен, в която ситуацията засегна различните бизнес субекти, съответно ограничаването и преустановяването на дейност, както и наложените от държавата мерки за осигуряване на безопасност, Законът и измененията в Кодекса на труда адресират няколко основни хипотези.

Чл. 7, ал. 1 от Закона предвижда възможност за работодателите, когато естеството на работата позволява, да възлагат едностранно без да е необходимо съгласието на работниците/служителите извършването на работата по трудовото правоотношение от разстояние за времето на извънредното положение. Възлагането на работата се извършва със заповед на работодателя, в която следва да се определят условията и редът за възлагане, изпълнението и контролът. Кореспондиращо допълнение е направено и със създаването на чл. 120б в Кодекса на труда.

Създадена е възможност за работодателите също така да въвеждат непълно работно време за времето на извънредното положение или част от него спрямо служители, които до този момент са работили на пълно работно време. Тъй като това е специална разпоредба, изглежда не е необходимо намаляване на обема на работа, а предпоставката е наличието на извънредно положение. Отворен остава тук въпросът дали следва да се спази процедурата по чл. 138а, ал. 1 от Кодекса на труда за предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите.

Новият чл. 120в от Кодекса на труда предвижда право на работодателя едностранно да преустанови работата на цялото предприятие или на част от него, както и на всички или на отделни служители, за целия или за част от периода на обявеното положение. Това е в дискрецията на работодателя и доколкото не е налице разпореждане на държавен орган за принудително преустановяване на дейност. В случай че е налице такъв акт на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска служителите до работните им места (каквито бяха случаите с училищата и детските градини, търговските центрове, спортните зали и др.).

Естествена последица от преустановяването на дейност е и невъзможността на служителите да изпълняват трудовите си функции. Предвид това, са предвидени няколко възможни сценарии:

На първо място, ако не е преустановена дейността на предприятието, но има съществено намаляване на обема на работа и оттам необходимостта от служители, работодателят има право да предостави до ½ от платения годишен отпуск на служителя, съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона.

За всички останали случаи, в които дейността е преустановена изцяло или по разпореждане на държавен орган, или със заповед на работодателя, работодателят може да предостави едностранно на служителя целия му платен годишен отпуск. Същевременно, работодателят е задължен да разреши ползването на платен или неплатен годишен отпуск от определени категории служители (напр. бременни служителки, самотни родители, служители с намалена работоспособност и др.).

Изключително важна е новата разпоредба на чл. 267а от Кодекса на труда, според която за времето на преустановяване на дейност по време на извънредното положение на служителя се дължи пълното му брутно трудово възнаграждение.

Разбира се, това са специалните разпоредби с оглед обявеното извънредно положение и до неговата отмяна, но междувременно всички останали разпоредби и механизми, предвидени в Кодекса на труда, продължават да са приложими.

Предвидените мерки за подпомагане на бизнеса

Законът предвижда възможност за използване на компенсации, изплащани от НОИ в размер на 60% от осигурителния доход на служителите за м. януари 2020 г., като мярката ще се прилага за периода на действие на Закона, но за не повече от 3 месеца (т.е. до средата на юни 2020 г.). Законът дава общата рамка, а детайлната уредба, включително критериите за кандидатстване и процедурата ще бъдат приети от Министерски съвет с постановление. Към 25.03.2020 г. е достъпен проектът на постановлението, от който могат да се направят изводи за основните изисквания, които работодателите ще трябва да изпълнят, за да могат да кандидатстват за тази финансова подкрепа.

Основните предпоставки са лицата, за които се кандидатства, да са осигурени като работници и служители по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване и работодателят да осъществява дейност в един от засегнатите икономически сектори, определени в приложение към постановлението (напр. заведения, търговия на дребно, пътнически въздушен транспорт и др.). Наред с това се предвиждат и допълнителни изисквания, като по-специфичното е поемането на задължение от работодателя да запази заетостта на лицата, за които са получили компенсация, за период не по-малък от 3 месеца след изтичане на периода, за който се изплащат компенсациите (т.е. поне до средата на септември 2020 г.). Също така, работодателят няма да има право за периода на получаване на компенсацията да прекратява трудовите договори на работниците и служителите, за които се получава същата на основание закриване част от предприятието или съкращаване щата, намаляване обема на работата или спиране на работата повече от 15 работни дни.

Компетентният орган, пред когото ще се развива процедурата, ще бъде дирекция „Бюро по труда“ към Агенция по заетостта, обслужваща територията по месторабота на работниците и служителите, които ще предават информация към НОИ.

Така приетият Закон създава известно поле за тълкуване на прилагането му, като последиците от това тепърва ще се реализират. Към момента бизнесът е поставен в свръх динамична и рискова среда, в която приеманите законодателни мерки могат да се окажат нож с две остриета. Предвид постоянното развитие и променливост на обстановката, е възможно правната рамка да бъде необходимо да се адаптира и измени съответно.

Повече за Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и приложението му може да видите в предаването рубриката ни Checkbox по телевизия BloombergTV с участието на Управляващия съдружник на Адвокатско дружество „Владимиров Кискинов“ – Николай Кискинов: https://www.bloombergtv.bg/v-razvitie/2020-03-25/zakonat-za-izvanrednoto-polozhenie-ima-obratno-deystvie

Контакти

+ 359 2 988 18 28 lawyers@vladimirov-kiskinov.eu

София, ул. Найден Геров No 6, ет. 4, офис 7

Изпратете ни запитване

Моля, попълнете всички полета във формата. Благодарим ви!